Czwartek 19 Lipiec 2007 10:07:46 am

Re:The Bulgarian chitalishta (cultural community centers) – state organizations or non-governmental organizations? Читалищата – държавни културни организации или неправитествени организаци

ENG: Here you could find some of the comments on this topic that I have received by e-mail (in Bulgarian only).

BG: Тъй като анонс за тази дискусия беше разпратен по електронната поща, при мен се получиха поредица от интересни коментари, които си позволявам да представя тук.

Народно читалище "Селска пробуда", с. Варвара:
"Изключително много съм радостна на Вашето писмо и желаем да се включим в тази дискусия.Според мен,в момента културата ни в страната е една голяма бъркотия, превръщат българския фолклор в бизнес фолк."

с. Горни Лом:
"Здравей Юрий! Привет от Горни Лом. Получих твоето писмо, но не съм сигурна в отговора, защото читалищата са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел работещи в полза на обществото, но се финансират от държавата."

с. Новачене:
"Читалищатата са неправителсвени организации, и не трябва да бъдат такива. Читлищата са културни средща, защото те са запазили българското у нас за да пребъдем и до днес.Те трябва да си останат такива каквито са. Но на последък като културен деятел и човек,който за толкова кратко време работи и се занимава с читалищна дейност ми прави впечетление че все по-малко хора се интересуват от "Читалище и дейноста му която извършва",а да не говорим за младото поколение и подрастващите.Изкам да "изтъкна" един проблем които стой не само пред нашето читлище но други смятам, това че училище и кметство не желаят да работят съвместно.Читалището е средище за духовна енергия на таланти и култура....Благодаря че имах възможност да кажа това което мисля в тази дискусия."

А ето и едно друго - много интересно - мнение, което беше публикувано по същата тема на сайта за културна политика (http://culturalpolicy.dir.bg):
"Много български читалища отдавна решиха тази дилема, за да не кажа, че пред накои тя дори не е била на дневен ред. Няма никаква колизия между изпълнението на държавната поръчка, която подкрепяна чрез субсидия и свободата на гражданска организация. За нашето читалище държавната субдисия е онзи присъщо необходим екзистенц минимум, който трябва да надградиш, умножиш, капитализираш РАБОТЕЙКИ! Класичеки припознатата читалищна дейност: библиотека, школи, курсове, любителско творчество продължава да я има, редом с нови социални, общностни, културни и прочие програми, които разработваш и подпомагаш чрез външни донори и финансиране.
Ключът според мен е не в статута на организацията, а в човешкия ресурс - имаш ли читав, любопитен, гъвкав екип- дилемите са повод за намиране на работещи решения, а не пречка.
с поздрав: читалище ЛИК Плевен"

http://culturalpolicy.dir.bg

Czwartek 19 Lipiec 2007 5:35:03 pm

Re:The Bulgarian chitalishta (cultural community centers) – state organizations or non-governmental organizations? Читалищата – държавни културни организации или неправитествени организаци

NB Следва отговор в две версии - на български и на английски език
NB Both a Bulgarian and an English version of the reply are available below

Здравейте.
Включвам се в дискусията от позицията на човек, който до момента е имал чисто потребителско (за разлика от организационно/ активистко) отношение към читалищата, и то до голяма степен принудително и в миналото, във връзка със задължителността на посещаване на масови културни мероприятия в "социалистически" времена. Ето какво имам конкретно да кажа във връзка със зададените от Юрий въпроси:

От кой вид е вашето читалище?

Честно казано, нямам отношение към никое читалище като към мое/ наше. А предполагам, че ролята на читалищата е да съхраняват и пропагандират културното единение, общите (традиционните?) културни ценности. В този смисъл читалищата нямат влияние върху живота ми понастоящем и по отношение на мен и такива като мен са нефункционални. Следователно, ако инициаторът на дискусията не ме беше накарал да се замисля и осветлил относно статуса на читалищата, така и щях да си остана без представа какво представляват те днес и защо.

Как мислите – дали читалищата са държавни културни организации или по-скоро са независими граждански организации?

От изложението на Юрий разбрах, че днешните читалища са с правен статус на НПО, но напрактика получават субсидии от държавата. Тук се изкушавам да изместя въпроса в посока не какъв вид организации са читалищата, а по-скоро какви и дали въобще трябва да бъдат. И тъй като съм убедена, че формата трябва да хармонизира с функционалната същност/ предназначение, смятам че на първо място е необходимо да се дефинира що е читалище в наше време, какви са конкретните му цели и задачи и има ли нужда/ смисъл от наличието му, след което да се търси най-адекватната според обстоятелствата форма за неговото съществуване от гледна точка на постигането на въпросните цели и задачи.

А нещата се усложняват допълнително от това, че същността и предназначението на читалищата, доколкото мога да преценя като неспециалист, се свързват неразривно с понятия като култура, общество/ общност, средище/ център, съхранение на ценностите (Ако се приеме грубо, че читалищата са средища на културата, които имат за цел да съхраняват и пропагандират културните ценности на дадена общност). Проблемите, за които намеквам произтичат от твърде относителните дефиниции на гореизброените понятия, които би трябвало да служат за уточнение на дефиницията на читалище.
Така например, като става дума за култура, каква точно култура се има предвид? Традиционната? Масовата? Националната? Въобще?
Като става дума за поддържането на ценностите на дадена общност, за каква общност се говори? Кой е обединяващият фактор(и) за въпросната група хора? Националната им идентичност? Местожителството им? Професията им? Хобито им? При това, забележете, не става дума за общи, а за обединяващи характеристики/ интереси! ...

Какво трябва да се направи, за да бъдат читалищата по-активни и по-успешни?
Според мен:
- да се уточни що е читалище в наше време от функционална гледна точка
- да се прецени какви са нуждите от съществуваването на такъв тип организация днес (NB - не абстрактно теоретично, а по мнението на ВСИЧКИ засегнати/ заинтересовани от същесвуванието на такъв или подобен тип организация страни)
- да се определи що е читалище от гледна точка на формата на организация, в съответствие с идентифицираните нужди
- да се почерпи от чуждестранния опит в тази сфера (да не се пилеят усилия и време в изобретяване на топлата вода и пр.) …

Hi everyone.
I ‘m joining the discussion from the perspective a person that has so far only had a purely “consumer”(vs. activist/ organisational) attitude to chitalishta (cultural community centres???), mainly due to the compulsory nature of mass cultural events in the “socialist” past. Here is what I have to say in answer of the particular questions asked by Yuriy:

What about your chitalishte – from which of the two types (state or civic) is it?

To be honest, I don’t consider any chitalishte “mine”/”ours” (I don’t identify with any). And then, I suppose that the role of the chitalisha is to preserve and promote cultural unity, the common/communal cultural values. In this sense, chitalisha have no impact on my life at present and are thus dysfunctional in relation to me and people like me. Therefore, had the initiator of this discussion not attracted my attention to it and informed me of the current status of chitalishta, I would have had no idea what they are like today and why.

What do you think – Are chitalishta state organizations or independent civic bodies?

What I learnt from Yuriy’s expose is that nowadays chitalishta have the legal status of NGOs, but also receive state subsidies. I am tempted to shift the issue here from the type of organisation that chitalishta are to what and whether they should be in the first place. Convinced that form should harmonize with the functional essence/ purpose, I believe that the first thing to do is define what a chitalishte is nowadays, what are its particular objectives and whether there is any need of it at all, after which the most adequate form of chitalishte should be sought with respect to the accomplishment of the identified objectives.

What makes things even more complicated is that the essence and purpose of chitalishta, as far as I can tell as a non-specialist, are closely related to concepts like culture, society/community, centre, preservation of values (assuming that, roughly, chitalishta constitute centres of culture concerned with the preservation and promotion of a particular community’s cultural values). The problems I am hinting at ensue from the relativity of the definitions of the above-mentioned concepts that are supposed to serve the purpose of clarifying the definition of chitalishte.
For instance, when talking about culture, what kind of culture is really implied? Traditional? Mass? National? Culture in general?
When talking about the promotion of a community’s values, what community exactly is meant? Which is the factor uniting the particular group of people? Their national identity? Their place of residence? Their occupation? Their hobby? Mind you, the word goes here of unifying, not just shared/common values/interests!...

What has to happen in order to provoke the chitalishta to be more active and more successful in their activities?

In my view:
- a precise definition of what chitalishte functionally is nowadays must be provided;
- an analysis of the needs of such type of organisation must be made (NB – based on the opinion of ALL parties affected/interested in the existence of that type of organisation);
- the appropriate form of organisation must be identified for chitalishta, in keeping with the identified needs;
- benchmarking of foreign best practices in the area must be done (neither time nor efforts should be wasted on the “re-discovery of hot water”, etc.)…

Piątek 20 Lipiec 2007 5:22:53 pm

"Надявам се читалищното лоби да става все по-мощно" - коментар от читалището в Куртово Конаре

Още един - изключително ценен - коментар от Емилия Шушарова, читалище "Любен Каравелов", Куртово Конаре.
Коментарат на г-жа Шушарова е публикуван в паралелната дискусия на
http://culturalpolicy.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=226880&df=46&dflid=3

" Emilia Shusharova

20.07.07
00:33

Смятам, че читалището е гражданска организация, която като останалите НПО непрекъснато търси начин за финансиране на своите дейности. Когато стане въпрос за статута на читалището все пак има нещо смущаващо и винаги трябва да обясняваме какви сме, защото има известна разлика между НПО и читалищата.

И тя е следната:
• Читалището е първата гражданска организация у нас с доказана устойчивост
• Читалището е потребност за общността
• Читалището е многофункционална институция, насочена към хора на различна възраст
• Читалището гражданска организация, която работи по собствен закон-Закона за народните читалища, в който ясно се казва, че читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
• Читалището получава държавна субсидия от МК,а може да кандидатства с проект и за допълваща субсидия.
• Читалището има собствена или предоставена за безвъзмездно ползване материална база.

Относно НПО ще кажа следното :
• Повечето от тях са създадени през годините на прехода и особено през последните години. Моето мнение е, че една част от тях са вече утвърдени имена и имат голям принос за развитието на гражданското общество, но друга част не са устойчиви и имат временен характер.
• Неправителственият сектор работи по ЗЮЛНЦ.

Тук вече се появява противоречие между правната среда за читалища и НПО. Предимството е на страната на регистрираните по ЗЮЛНЦ.Като се почне от закона за меценатството и се стигне до различните донори, които припознават НПО като юридически лица, а читалищата-не. Как читалищата да работят и по двата закона /макар че не е невъзможно/, като единият изисква наличието на УС, а другият Читалищно настоятелство и пр.

Наистина има различни нагласи в читалищните среди. Причислявам нашето читалище към групата на независимите граждански организации.Най-важното е хората, които управляват институцията да имат желанието за промяна и за един непрекъснат процес на обучение. Нужно е да се анализира общността –с нейните нови потребности.При нас основните дейности съществуват и то на добро ниво.Но наред с тях се отваряме и към нови . Вече имаме реализирани над 20 проекта в различни сфери- социална , информационно посредничество, професионално обучение, екология и др.. И няма нищо страшно в това, че читалището придобива нов облик и привлича не само елита, а и маргиналните групи. За сметка на това нараства партньорската ни мрежа, ние се променяме, но и общността ни се променя.

Ще се върна към читалищната субсидия, която е за заплати и дейности, но общо взето стига само за заплати. И се разпределя „на калпак” за всичките 3250 читалища.Тази уравниловка не е много стимулираща и е крайно време да се изработят ясни критерии за стимулиране на работещите читалища.

През последните години, попадайки в Проект”Читалища”, а после и в ЧМР, имах възможност да се срещна с много колеги от страната и да опозная дейността на добре работещи читалища. Все повече уважавани от мен личности се ангажират с читалищната институция.За новите възможности и мисията на съвременното читалище най-напред се застъпиха чужденци--т.е. пак трябваше някой „отвън” да ни оцени като необходимост. Надявам се читалищното лоби да става все по-мощно .Надявам се също, че в анализите за българската култура читалището ще намери полагащото му се място и че Юрий Вълковски ще допринесе за това.

Поздрав и от НЧ”Л.Каравелов””-с.Куртово Конаре !"

http://culturalpolicy.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=226880&df=46&dflid=3&GDirId=f6ddb8cfe7f2acb1a3ad6f5e50fb344e