|
Yuriy Vulkovsky
Dołączył:
12 Cze 2006
|
Piątek 20 Lipiec 2007 2:45:16 am
Опит за отговори и нови въпроси
Здравейте всички,
дискусията е много интересна и според мен тепърва ще се развива.
Но наистина тръгна в много и различни посоки и скоро ще има опасност да се загубим.
Всъщност причината за това е изцяло в мен. Признавам, че първоначалната формулировка на темата е доста опростена, в известен смисъл подвеждаща, а в известен смисъл и леко популистка 
На първо място, Добринка Вълкова е права - трябва да правим разлика между сектора на "творческите индустрии" и другите изкуства (например театъра). Изследването на Чалъков е посветено само на бизнеса - тоест на бизнес сектори, които обаче съществуват и се развиват благодарение на творчески, креативни усилия и продукти. Това включва, както галериите и книгоиздателствата, а също така музикалната и филмовата индустрия, така и сектори като разработване на софтуерни продукти, дизайн, архитектура и т.н. Тоест, сфери на дейност, които обикновенно не асоциираме със т.нар. "културна сфера".
Подвеждането идва от там, че аз цитирам данни за "творческите индустрии", а после вкарвам темата за отношението към "културния сектор", "инструментализацията на културата" и т.н.
От друга страна, е много важно да се каже, че колкото и да е разнороден културният сектор, той има своите взаимовръзки и взаимна зависимост. Това е огромна тема, но тук ще кажа само, че рекламният бизнес е невъзможен без енергиите и ресурсите, които идват от театъра, киното, изобразителните изкуства и литературата. По същия начин високите изкуства са индиректно свързани с любителските изкуства, които създават и възпитават техните публики.
На второ място, защо казвам, че има лек популизъм. Защото вкарвам темата за "лошите политици", които не разбират от изкуство и не го оценяват.
Картинката, разбира се, е по-сложна (и тук ЛюбовКостова е казала ценни неща). Според мен, културата (изкуствата) е загубила голяма част от своята легитимност, както за държавата, така и за обществото като цяло.
И може би това е в центъра на дискусията - поне за мен. Каква е легитимността на културата? Как да докажем, че в нея трябва да се инвестират публични средства (тоест средства на данъкоплатците)? А как да измерим впоследствие (Нели, няма ли да се включиш в дискусията?), че от тази инвестиция е имало смисъл?
Но, това са моите пристрастия. В дискусията, която се разгоря тук има много повече теми:
„Романтично” vs. „Прагматично”?
Много е интересно, че темата за романтичното (или както Галина Лачева уточни "романтическото" ) отношение към изкуството се появи на два пъти в дискусията.
Ако правилно разбирам различните мнения ми се струва, че тук няма същинско противоречие. Според мен - и тук Галина е много права - творецът твори заради собствената си нужда, заради пламъкът, който гори в него. В този смисъл, поетът ще пише стихове и без да го публикуват, а художникът ще рисува, дори да не може да си организира изложба. И това е една от най-съществените характеристики на култарата - тя е изразяване!
Но, разбира се, това важи не винаги и не навсякъде. При индивидуалните творци - да, но когато опрем до организация, индустрия - тогава нещата се променят.
Не можеш да направиш филм на гол ентусиазъм (хм, може би и тук ще ме оборят - нали има успешни и качествени ниско-бюджетни филми), не можеш да напрвиш концерт без да се занимаваш с организация. А започнеш ли да се занимаваш с организиране тогава опираш и до темите "продукт", "маркетинг" и т.н.
В крайна сметка, изкуствата търсят подкрепа не за себе си, а за своите публики. Мисля, че това е важен акцент. Маркетингът е нужен не на твореца, а на публиката - странно ли ви звучи това? Нужен е и на държавата, но само на тази държава и това общество, което е осъзнало, че има нужда от образовани/културни граждани.
Както се казва в един израз: "Ако мислите, че образованието е скъпо, пробвайте неграмотността..."
„Процес” vs. „Продукт”?
Тази тема отчасти беше маркирана от Добринка Вълкова в рамките на коментара й за общностните изкуства и "въвличащите изкуства". Смятам, че темата е изключително важна, особено акцента, които Дора поставя - необходимостта от използване не просто на нови понятия, но на нови концепции за развитието на изкуствата.
Действително в България темата за "participatory arts" е някак тотално игнорирана - поне на политическо ниво. А едновременно има една натрупваща се практика в това отношение. Която е значима и интересна.
Може би действитено има стари структури, стари подходи, дори стари термини, които не позволяват на новита концепции да си пробият път...
Аз лично не съм опитимист в това отношение.
Има и други въпроси, които бяха отворени, но сега няма да успея да коментирам. Сега си давам сметка, че тръгнах да пиша с амбицията да обобщя и насоча дискусията, но това се оказа задача, която е отвъд възможностите ми.
Във всеки случай мога да кажа, че за мен всичко, което прочетох беше повече от интересно. Чувствам се привилигирован, че мога да участвам в тази дискусия с вас.
P.S. Във връзка с един от въпросите: Изследването на Иван Чалъков за творческите индустрии в град Пловдив може да бъде свалено оттук:
http://www.britishcouncil.org/bg/bulgaria-mapping-ci-plovdiv-en.pdf
А в приложената картинка е показано мястото на авторско-правните индустрии сред другите стопански сектори в България (на национално ниво).
 CopyrightIndustries.jpg, 86,83 kB
|
|
Nelly Stoeva
Dołączył:
18 Lip 2007
|
Wtorek 24 Lipiec 2007 4:36:51 pm
Re:1. Economic and social impact of the arts in Bulgaria? Икономически и социални ефекти от изкуствата в България?
Много сложна тема си захванал, Юрий
"И може би това е в центъра на дискусията - поне за мен. Каква е легитимността на културата? Как да докажем, че в нея трябва да се инвестират публични средства (тоест средства на данъкоплатците)? А как да измерим впоследствие (Нели, няма ли да се включиш в дискусията?), че от тази инвестиция е имало смисъл?"
Група съветски учени най-сетне достигнали до обективен индикатор за въздействието на изкуството върху човека. Те доказали, че гледайки древногръцка трагедия човек постига катарзис, освобождавайки се по този начин от 18 грама страх и 17 грама състрадание. По този начин теглото на човек намалява с общо 35 грама. При положение, че в театрите бъдат поставени точни електронни везни на входа и изхода, може да се получи съвсем точно измерение на катарзиса (цифрово, в килограми), което пък от своя страна е конкретен измерител и за духовното израстване на човека и човечеството.
От своя страна група американски учени, използвайки надеждни техники и методи, достигнали до извода, че хората, преживели катарзис стават по-добросъвестни граждани, убедени пацифисти, гласуват по-редовно, работят по-усърдно, проявяват значителна грижа за опазването на околната среда, стават по-толерантни към проблемите на етническите малцинства, водят по-здравословен начин на живот и не на последно място оценяват себе си като по-щастливи от останалите.
Съвсем практическо следствие от това би могло да бъде обвързването на държавната субсидия за даден театър с общото количество катарзис, произведено от него.
Очакваме подобни индикатори да бъдат изработени и за въздействието на останалите изкуства. По този начин отпада необходимостта от допълнителни доказателства за необходимостта от инвестиране на по-значителни средства от страна на държавата в културата и изкуствата.
Абсурдно, нали?
И понеже е абсурдно се налага аргументи в защита на инвестициите в културата да се търсят извън нея самата и да се формулират на език, неприсъщ за нея -икономически, финансов, политически език. И тук идва ролята на “преводачите” – ключова роля в съвременния свят; преводачът следва да разбира добре тенденциите и в културата и изкуствата, и в икономиката и в политиката; да умее да се изразява правилно на всеки от тези езици; да познава ключовите играчи във всяка област; и не на последно място да бъде посветен на мисията си...
А такива хора трудно се намират в България. Един от тях си отиде съвсем наскоро – Валентин Стойчев – мир на праха му! Всички имаме какво да научим от него.
С дружески поздрав,
Нели
|
LabforCulture jest inicjatywą partnerską Europejskiej Fundacji Kultury. LabforCulture jest wdzięczna swoim fundatorom za wsparcie
